ПРОГРАМА НА МУЗЕЯ
Регионален исторически музей – Пловдив е създаден през 1951 г. като научна и културна организация за издирване, изучаване, опазване и представяне на културните ценности за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от XV – XX век. В неговия фонд се съхраняват над 60 000 експоната, сред които са уникални колекции от хладно и огнестрелно оръжие, ордени и медали, военно снаряжение, лични вещи, печатни издания, облекло и предмети от градския бит, снимки и документи. Регионален исторически музей – Пловдив разполага с четири експозиции – „Българско възраждане”, „Книгоиздаване в България през втората половина на XIX и началото на XX век”, „Съединение на България от 1885 г.” и Музеен център за съвременна история.

МУЗЕЯТ И COVID-19


От 7.09.2021 г. Регионален исторически музей - Пловдив приема посетители при следните условия:
1. В посещенията на експозициите се допускат не повече от 1 човек на 8 кв.м;
2. Посетителите трябва да носят предпазни маски за лице;
3. Посетителите трябва да спазват физическа дистанция от най-малко 1,5 метра;
4. На входа са разположени дезинфекционни средства, които трябва да се използват от посетителите и служителите на музея;
.............................................................................................................................................
ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА
Представяме печат на Централното настоятелство на гимнастическите стрелкови дружества в Южна България в рубриката експонат на месеца.

Фонд 08/Инв.№747, размери 2,6/1,24 см

Печатът постъпва в музея на 26 август 1971г.

Решенията на Берлинския конгрес от лятото на 1878г. предизвикват масово съпротивително движение. То започва спонтанно и почти едновременно във всички български земи. Първи изразяват недоволството си българите от Македония и Източна Румелия. И те не се ограничават само с мирни протести, а започват подготовка за въоръжена съпротива срещу прилагане на решенията на Берлинския договор. С тази задача се заема основаният в Пловдив на 16 август 1878 г. таен комитет „Единство“. Негови създатели са бивши активни участници в националнореволюционната борба. През януари 1879 г. в Пловдив се създава Централен комитет за Южна България начело с Драган Цанков, свещеник Георги Тилев, Константин Величков и Александър Людсканов. Той се свързва с руските военни дейци с цел да си осигури тяхната подкрепа. По внушение на ген. Михаил Скобелев пловдивският комитет се заема да основе гимнастически дружества, чрез които да се извърши организирано и масово военно обучение на населението. По този начин българите се подготвят за въоръжен отпор срещу изпращане на турски гарнизони в Източна Румелия. Тези дружества се организират и развиват дейност благодарение съдействието на руските власти, които отпускат оръжие, изработват специални правилници, изпращат руски инструктори. Създадените 16 гимнастическо-стрелкови дружества успяват за кратко време да подготвят народа за самостоятелна защита и да го превърнат в организирана сила.

През първите месеци на свободния живот гимнастическите дружества се включват в борбата за утвърждаване на българския характер на Източна Румелия. През май 1879 г. комитетите „Единство" се преустройват, като пловдивският е наречен Централно настоятелство на гимнастическите стрелкови дружества в Южна България. Те имат за задача да защитават „по мирен начин и със законни средства" придобитите права.

Влиянието на комитетите върху управлението на областта не остава скрито от представителите на великите сили. Недоволен от дейността им, френският комисар барон дьо Ринг ги характеризира в докладите си като „паразитно правителство до законното правителство". От своя страна руското правителство продължава да насърчава военната подготовка на населението, въпреки че под натиска на западните държави е принудено през есента на 1879 г. да съдейства за разтурянето на гимнастическите дружества и за преустройството им в резерв на милицията. Дейността на комитетите и ръководените от тях дружества въздържа османското правителство от окупиране на областта. Всъщност, като защитава свободата на Източна Румелия, населението на областта подготвя нейното неизбежно съединение с княжеството.