ПУБЛИКАЦИИ
ПЪРВИ ОПИТИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА РЕД В ПАРИЧНОТО ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ
Христо Иванов

Парите отразяват качествено нов етап на мислене и действие и довеждат до невиждани промени в обществото. Според Луис Лапъм “Парите са един от основните материали, от които човечеството строи своята цивилизация.” Лидийските царе първи видели необходимостта от изработване на малки , лесноприносими слитъци метал, равняващ се по стойност на няколкодневния им труд. Така били отсечени първите монети във вид на плочици. С развитието на производството , на по-късен етап от развитието на обществото се използват благородните метали –злато и сребро като всеобщ еквивалент в търговията. В многобройните изследвания за българските монети и банкноти се обръща внимание на отпечатаните след 1885г. от Българската народна банка парични знаци. Никъде не е обърнато внимание на състоянието на паричното обръщение в автономната област Източна Румелия. Във фонда на Временото руско управление , Дневниците на областното събрание и личния фонд  на члена на финансовата комисия Георги Груев откриваме интересни факти около опити за  пускането в обръщение   на източно-румелийски банкноти – наречени тимбри. Това понятие повече е известно като пощенска марка,  но не и като банкнота. Дори при обсъждането от Областното събрание депутатите употребяват често понятието “тимбри” вместо банкноти. Нашата задача в настоящето съобщение е да проследим  дейността на правителството на Източна Румелия за въвеждане на ред в паричното обръщение през 1879г.  В автономната област Източна Румелия през октомври 1879г. е   учредено Областното събрание. Като законодателен орган в областта в правомощията му е да прави предложения пред генерал-губернатора за законопроекти  и  за изменения на съществуващите.  От важно значение  за развитието на областта имат законите свързани с икономическото, административното, финансовото устройство, с  развитието на  просветата и образованието на областта. Според основния закон на Източна Румелия - Органическият устав финансиите се ръководят от дирекцията, която влиза в състава на финансовия съвет на областта. Той следи икономическото развитие на областта, грижи се за събирането на данъците , контролира  паричното обръщение и митата и др.  В областта още преди освобождението са разпространени  старите златните монети, под названието “дирхеми” и “динари”. Те се  са използват навсякъде и са били предпочитани, поради своята тежест и чистотата на златото си. В течение на времето старите златни монети се изгубили от тържищата и постепенно се заменяли с нови османски златни монети  - “алтъни” и “жълтици”. Алтън означава кюлче чисто злато. Султан Мохамед ІІ ги нарекъл “ алтъни османие”. С това той дал официално названието на турските златни монети. В паричното обръщение на областта циркулират и  сечените от султан Махмуд златни монети, наречени “Махмудие алтън”, известни сред населението и търговците с наименованието “ “ирмилик - алтън”. Сечените от султаните – Ахмед, Махмуд хан и Мустафа хан златни монети, известни сред населението с името “фандъци”. Султан Абдул Азис /1861-1876/ е  секъл и сребърни монети, цели меджидии със стойност от 20 гроша. При царуването на султан Абдул Азис златните турски монети били приеменувани  в “лира османи”. Стойността на османската лира е била – 100, 200, 500 гроша. От тях има и половински от 50 гроша и четвъртинки от 25 гроша.  В Източна Румелия циркулират  и  златни монети, сечени в Европа - унгарски жълтици /маджар алтън/, френски франкове, австрийски наполеони и др. Временното руско управление 1877-1878г.  използва  сребърни рубли в обръщението на областта. В паричното обръщение циркулират и книжни банкноти. В следствие на кризата в Османската империя , златните и сребърни монети изчезват от обръщението и правителството през 1876-1877г.  печата книжни банкноти –каймета. Само през 1877  са отпечатани банкноти за 5 мил.турски лири. Това многобразие на парични знаци използвани в областта затруднява стопанския живот, пречи на развитието на търговията. От друга страна паричният трансфер от едно място на друго дава възможност за извличане на печалби от курса чрез изпозване на колебанията на паричния пазар. Народните представители в Областното събрание на Източна Румелия при обиколките в населените места установяват, че населението  гледа с недверие на пуснатите допълнително книжни тимбри вместо монети.То е недоволно и от  от злоупотребите и спекулациите с курсовете на монетите  в областта. По настояване на депутатите  е съставена комисия, която да проучи състоянието на  паричното обръщение и  вземе решителни мерки  против спекулациите. Директорът на фанасиите в Източна Румелия и представител на основания през 1873 г. клон на на Отоманската банка в Пловдив немеца Шмид без да информира Областното събрание пуска банкноти наречени тимбри.

/Клонът на Отоманската банка в Куршум хан/

На 11.10.1879г. във всекидневника на областта в.”Народен глас” по този повод съобщава: “Днес за пръв път видяхме румелийските книжни пари. Те са във вид на пощенски тимбри.” Отпечатани са банкноти от 5, 10, 20 пари и 1 и 5 гроша.  От преди това съобщение е съществувал проектът за отпечатване на банкноти , но бива изоставен, поради съпротивата на Европейската комисия, която  пребивава в Пловдив за изработване на Органическия устав. Това действие на директора на финансиите  предизвиква негодувание  сред депутатите на Областното събрание. Няколко пъти той  е поканен да даде обяснение. Най-настоятелен е Тодор Искров Кесяков, член на финансовия съвет в Областгното събрание. В началото на октомври 1879г. директорът на финансиите на Шмид на Източна Румелия е пренуден да даде обяснения за отпечатаните тимбри.В рапорта си до Областното събрание, той подчертава,че са взети мерки против фалшифицирането на им. Отпечатани са  малки количества от 1,000,000 банкноти на стой-ност от 6,250 турски лири. Те са обезпечени с депозит от злато и  според директора на фанасиите Шмит, никой не може да го намали поради строгия контрол извършван от представителите на Отоманската банка. Според него гаранция против фалшифицирането на тимбрите е, че те са отпечатани върху хартия с два цвята и препечатването им е невъзможно. Посочва се, че ниските стойности на тимбрите не са изгодни за фалшифициране. Шмид не е съгласен с въвеждането на допълнителна номерация и подпис на управителя на Отоманската банка поради това, че ще се оскъпи отпечатването им. Финансовата комисия  при Областното събрание установява, че от различните курсове в департаментите /окръзите/ спекулантите печелят значителни суми. За установените нарушения тя прави рапорт до Областното събрание. В него се подчертава, че да се избави Източна Румелия от спекулациите с паричните знаци е нужно “ да се обединят и уравновесят монети в областта към  стойността на турската лира от 100 гроша.”  Част от членовете на финансовата комисия се обявяват против приравняването на останалите валути към турската лира и настояват да се запази съществуващият курс на парично обръщение. Според тях въвеждането на допълнителни книжни  тимбри ще подпомогне развитието на търговията в областта, но населението гледа с недоверие на тимбрите, които трябва да заменят недостига от златни и сребърни монети в областта. За да се предпазят  от  фалшифициране те предлагат през две години да се отпечатват нови банкноти.Това предложение на финансовата комисия ръководена от  Константин Величков се подкрепя от незначителна част от депутатите на Областното събрание. Болшинството от депутатите приемат идеята за сеченето на сре-бърна монета от 10,20 и 40 пари, съответстващи на златното съдържание на турската лира от 100гроша. Сребърната монета според народните представители трябва да има особен знак, който да ги различава от съществуващите от преди това сребърни монети в империята. Обаче за отливането им липсват благородни метали в областта. Ако се изработва от мед те ще бъдат с формата на голяма плочица и няма да са удобни  за употреба.  В изказването си  д-р  Георги Янкулов посочва, че населението в областта  вече не гледа с недоверие на напечатаните  – тимбри. “Няма нужда подчертава той да търсим причините за това недоверие. Необходимо е да се припомним участта на издаваните турски банкноти от 1838 до 1877г.” Той смята, че предложението на финансовата комисия за неосъществимо, поради това, че според чл.18 от Органическия устав  законната монета в областта е златната турска лира и предлага с определените средства за отпечетването на новите банкноти да се закупят сребърни монети. За да се задържат в областта тяхната стойност трябва да е равна на стойността на сребърните монети в Цариград. С тази мярка според д-р Янколов ще се спрат спеку-лациите . Основната част от депутатите в Областното събрание настояват да се вземат мерки за подобряване на индустрията, земеделието, търговията. Неясното политическо положение, изнасянето на златните и сребърни монети от областта , обменянето на медните монети в сребърни и златни довежда до задържането им от местното население. Това  още повече  затруднява паричното обръщение в областта. Отпечатаните тимбри на стойност 6,250 лири  са недостатъчни, падат се около 30 пари на глава на населението. Друга част от депутатате около Иван Стефанов Гешов, подкрепят правителството на Източна Румелия за пуснатите в обръщението на областта тимбри. Бурни разисвания предизвикват обсъждането на тарифата за курсовете на монетите. В много окръзи търговците спекулират с курсовете, което предизвиква недоволство сред  населението. Въпреки големите загуби възлизащи на 80,000 лири, директорът на финансиите в областта Шмид не предприема мерки за ограничаване на спекулациите. Не се обезпечава гаранционен  резерв за предпазване от обезценяване на тимбрите.  Според  областния управител  Петър Димитров пуснатите в паричното обръщение на допълнителни  сребърни монети, “  меджидие “ и неговите подразделения ще решат недостига от монети. Така въпреки желанието на голяма част от народните представители  да се пуснат в обръщение местни монети и банкноти в Източна Румелия не се достига до единно решение. До Съединението  в областта продължават да са в обръщение турски и западноевропейски монети и банкноти.