ПУБЛИКАЦИИ
СЪЕДИНЕНИЕТО ИЛИ КАК ОЦЕЛЯВА НАЦИЯТА
Марияна Ибришимова-Петрова

Многостранна е българската историческа  памет, но безспорно един от най важните й елементи е споменът за българската държавност. С установяване на османското владичество българската държава е трайно унищожена. Турската империя е не само пречка за естественото развитие на поробените народи, но с последователно провежданата асимилационна политика се цели ликвидиране на националното самосъзнание и погубване на националното самочувствие. Вековното османско присъствие оставя трудно заличими следи в българското народностно съзнание.

    Руско-турската война /1877-1878 г./ връща България на географската карта на Европа. Сключването на Сан-Стефанския договор се посреща с ентусиазъм и задоволство от целия български народ – в границите на Отечеството са включени земите населени с българи! България ликува и прелиминарния характер на договора остава някъде встрани - при всеобщата радост и удовлетворение се забравя фактът, че той подлежи на ревизия. В Казанлък дори се надяват градът да стане столица на новоосвободената държава – „народът тогава мислел и очаквал, че като център на свободна България, град Казанлък ще бъде определен за столица. Това не станало по причини, които всеки просветен човек знае. Всички трябвало да се примирят, макар и не по волята си, със създаденото положение”./1/ 

   България изживява за кратко щастливите мигове на своето обединение! От Санстефанска България остава един малък къс земя между Дунава и Балкана. Определянето на границите на България се базира на повърхностните познания на европейските канцеларии по етнография на Балканския полуостров. Извън страната се намират над два и половина милиона българи. Казанлъшка околия остава в Източна Румелия. „Това не може и не бива да се допусне, казваше всеки – и идеятя за въоръжена съпротива се понесе из въздуха и заседна в главата на всеки честен българин” – ще напише в спомените си Константин Бозвелиев, съвременник на събитията. /2/

  Берлинският договор поставя пред българския народ проблема за осъществяване на национално обединение и освобождение на земите компактно населени с българи. „Българите се чувствали българи независимо от това дали живеят в Русчук, Пловдив или Битоля. Борбата за обединението на България започва от първия ден на разединението на България. Комитетите „Единство”, Кресненско-Разложкото въстание, гимнастическите дружества... това са  само началните стъпки в борбата на един жестоко разединен, но непобеден народ”./3/

   Гимнастическо-стрелково дружество „Орел” в Казанлък е едно от първите в страната, създадено още преди юли 1878 г. и най-многобройно след Пловдивското. Дейността му е активна и разнообразна – съставени са списъци на мъжкото население в града и околията, събират се боеприпаси и волни помощи, провеждат се учебни стрелби и редовни обучения на членовете./4/

    Важна част от борбата за Съединение са честванията на паметта на загиналите четници от четата на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа. В 1883 г. група ученици от казанлъшките училища полагат венци и цветя на гробовете на падналите герои. През 1884 г. Казанлъшката градска община придава на тържеството официален характер, честванията стават ежегодни, определя се постоянен ден. Отпуснати са средства от общината, Казанлъшкото опълческо дружество с председател Димитър Гунев поема организацията на празника, участва дружина „Искра”, училищата осигуряват знамена и венци, архиерейският наместник поп Христо Караджов отслужва панахида, на която присъствуват над 600 души.

    През юли 1885 г. опълченските дружества и Българският таен централен революционен комитет подготвят честване на седемнадесет години от битката на Бузлуджа под знака на предстоящото съединение.  Членовете на комитета нощуват в с. Енина, Казанлъшко – Захари Стоянов, Димитър Ризов и Чардафон  скандират: „Долу Румелия, да живее Съединението!”.  Този събор, предварително подготвен, е не само честване на геройски загиналите, но и проверка на настроението на народа и пробна мобилизация на силите, които се предвижда да извършат Съединението./5/ Събират се над 2 500 души –  кмета на Казанлък, Костадин Касев и общински съветници, духовници, членове на казанлъшкото опълченско дружество, стотици ученици, придружени от учителите си, рота от казанлъшкия гарнизон, заедно с музиката си, множество граждани и населението от околността. Идват хора от Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Сливен, Габрово, Трявна, Севлиево, Т. Пазарджик, София, Калофер.  Тук е и Александър Головин със съпругата си. Присъствието на частният секретар на княза демонстрира съпричастността на Александър І към подготвяното съединение.                                Държат се речи, полагат се венци, Никола Генадиев декламира прочувствено стихотворението „Хаджи Димитър” от Христо Ботев./6/

      Присъствието на майката на Хаджи Димитър, дошла да види лобното място на своя син, събужда живите още спомени и дава изблик на патриотичните чувства. Хилядно множество образува шпалир по пътя към мястото на тържеството. Ученическа дружина „Искра” от Казанлък я посреща  със специално изработено черно копринено знаме. На знамето е апликиран текст от платнени жълти букви: „Вечная ти памят / Хаджи Димитре / на твоята дружина”. Идеята за знамето е на  Казанлъшкото поборническо – опълченско дружество. Знамето е сред първите експонати на музея в Казанлък, отворил врати на 29 юни 1901 г./7/  Девизът на Ученическата дружината: „Изворът на щастието се състои в съгласието” кореспондира с идеала на съединистите. По спомени на съвременници, в стаята, отредена за сбирки на дружината е имало и други текстове, между които и девизът: „Съединението прави силата”./8/

   Честването на Бузлуджа е политическа демонстрация на единството на българите и твърдата им решимост да доведат до успешен край започнатото дело! В общата кауза се сливат усилията на комитета и печатното слово на Захарий, работата сред военните и румелийската милиция, подготовката на четите по места, общонародната съпричастност към делото.

   „И чукна шести” – както казва Захарий! В Казанлък всичко е спокойно и нищо не подсказва, че са станали съдбовни събития. В общината известията за преврата са посрещнати със смесени чувства на недоверие, радост и безпокойство. Страхът от евентуална турска окупация след станалото надделява: „Благоразумният Казанлък посрещаше с радост акта на съединението, ако той е станал, но не желаеше да стане играчка на някоя авантюра и затова искаше положително да знае действителността.”/9/                    Стефан Мирчев, съвременник на събитията, описва как вестта за провъзгласяване на Съединението е приета в Казанлък: „ Като ученици, постъпили в четвърти клас, отишли бяхме в местността „Саръ-аланъ” – на изток от Казанлък – да гледаме обучението на войниците от местния гарнизон, които се приготовляваха за маневри, начело с началниците си майор Шиваров, капитан Маринов, който отсетне достигна до дивизионен генерал и др. При обучението дойде човек на кон, подаде книга на командиря: настъпи раздвижване, радост, посърналост, униние! Съединението между двете Българии – северна и южна – било провъзгласено! Княз Александър Батемберг щял да пристигне с войски от Търново!”/10/

    В 11 часа на 6 септември съмненията са разсеяни – от Пловдив пристига редовният пощенски куриер и потвърждава станалото. Камбаните на всички църкви в града забиват, развяват се знамена! В съборната църква „Св. Йоан Предтеча”, препълнена с народ, е отслужен  молебен от архиерейския наместник, а учителят Ботю Бояджиев държи прочувствена реч. Навсякъде в града вестта за съединението се посреща с искрена радост! Успокоение предизвиква телеграмата за признаването му от княз Александър І, прочетена на площада на осми и съобщението,  че ще посети Казанлък. Князът е посрещнат възторжено от кмета на града и градските първенци, около  издигнатата по пътя за Шипка триумфална арка се стича множество народ.             

     Съединението е факт, но след него българският народ е оставен сам да реди своята съдба. С нарушаване на статуквото се очаква реакцията на Турция, трябва да се защитава южната граница на обединена България!  Обявено е военно положение.

    Мобилизирана е и 5-та Казанлъшка дружина от Източнорумелийската милиция. На осми септември, след напътствен молебен, дружината командвана от капитан Маринов  потегля за турската граница. На десети септември Казанлъшката дружина пристига в Ямбол и е включена в състава на Ямболския отряд. При сформиране на Западния корпус влиза в Шипченския полк като 1-ва дружина на полка. След обявяване на Сръбско-българската война се отправя към Пирот в изтощителен поход от десетки километри дневно, за да бъде спрян врагът преди да стигне столицата. /11/  Участва в сраженията при Драгоман и превземането на Пирот - загиват осем и са ранени сто и дванадесет войници от състава на дружината. В тези боеве участва и Ученическия легион, в който са включени и ученици-доброволци от Казанлък и Шипка. Опълченците от Казанлък и околията откликват на призива на Централното опълченско дружество: ”Всякой българин е длъжен да даде ръка на общото дело...На оружие Братия!”./12 /

    През есенните дни на 1885 г. се учредява в Казанлък клон на Централното дружество на червения кръст, избран е комитет, в който влизат кметът на града Костадин Касев, архиерейският наместник поп Караджов, градският лекар д-р Стамболски и общинските съветници Никола Самев и Ботю Папазов. Задачата на дружеството е да събира болнични материали и парични помощи за Червения кръст. Съставени са комисии от учителки и свещенник, които заедно с жените от града събират помощи за войниците на фронта /13/. По заповед на Каравелов са реквизирани частните файтони  за пренасяне на ранени. С тях за София заминава и обоз на дружеството от двадесет и пет каруци натоварени с болнични материали, съпровождат го двадесет младежи, освободени от военна служба и учителите Никола Алтънков, Петко Кюлджиев и общинският секретар К. Бозвелиев. С тях са и пет калугерки от Девическия манастир в града, които са оставени в Александровската болница в София да се грижат за ранените. Комисиите на дружеството събират над 1 000 златни лири за нуждите на Червения кръст.  /14/

   Заимов пише до Захари Стоянов и Ризов: „Преврата в Румелия произведе такъв нравствен ефект, какъвто за пръв /път/ Българския народ преживява в политическия си живот, но на този ефект може да се разчита до известно време – до първа и втора несполука в щиковата борба.”/15/  Победите на щика на българския войник в Сръбско-българската война стават дипломатически актив в защитата на Съединението. Само в разстояние на няколко дни българският народ демонстрира такова национално единство, което съчетано с ентусиазмът и високият боен дух довежда до победа, въпреки неблагоприятната за България стратегическа обстановка.

  Съединението, защитено от героизма на българските войници и офицери в Сръбско-българската война, е успех в освободителната програма на българите, но то не решава българския национален въпрос. И след пет войни, сто хиляди убити и триста хиляди ранени и днес големи части от българския народ продължават да живеят извън пределите на България.

  Националното послание: ”Съединението прави силата”, превърнало се в национален девиз, поставян над сградата на Българския парламент от 1911 г. насам, има своята валидност и днес. В нашето съвремие, когато силните нации отдавна са се идентифицирали, ние би трябвало да демонстрираме поне национално единство. Липсва ни дори искрен патриотизъм, без който е невъзможно единение и културна самобитност, липсва ни и национален егоизъм – та нали, за да обичаме другите най-напред трябва да обичаме себе си! Българският народ непрекъснато си търси „СПАСИТЕЛИ”, а е достатъчно да обърне взор към славното си минало.

   Оцеляването на нацията ни зависи от съхранението на националната памет и обединението ни. Днес повече отвсякога ни е нужно усещането за единност.  Единението на всички ни около една национална идея може да гарантира правото ни на съществуване. До каква степен ще бъдат защитени българските интереси в общия европейски дом ще зависи от единството на всички българи, независимо дали те са в границите на Република България или извън нея. Бъдещето на всички нас, заедно като народ и отделно, като личности, ще зависи от това, до каква степен сме изпълнили националното послание „Съединението прави силата”.

 

Снимка: Печат на гимнастическо дружество „Орел” – Казанлък /отпечатък/, Исторически музей „Искра”, Казанлък, инв. № 249

 

 БЕЛЕЖКИ:

   1. МИК НСФ, инв. № 511
   2. Бозвелиев, К., Спомени, т. ІІ

      3.   Ташев,Т., Животът на летописеца, Пв, 1985, ч. ІІ, с. 182

      4.   МИК НБ, инв. № 899,1012,1013,1016,1017

      5.   Миналото на Енина, П. Китипов,С.1968, с. 222

      6.   Бозвелиев, К., Спомени, т. ІІ

      7.   МИК НБ, инв. № 1542, 1543

      8.   Пак там, инв. № 372, 373

      9.   Бозвелиев, К., Спомени, т. ІІ

      10.   Юбилеен сборник „Казанлък в миналото и днес”, кн. ІІІ, с. 371

      11. МИК НБ, инв. № 541

      12. Пак там, инв. № 905

      13. Пак там, инв.№ 1149

      14. Бозвелиев, К., Спомени, т. ІІ

      15. Архив на Възраждането, том ІІ, с. 361