ПУБЛИКАЦИИ
ГЕОРГИ ГРУЕВ И УЧАСТИЕТО МУ В УСТРОЙСТВОТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ
Марияна Петрова – Исторически музей, Пловдив

Източна Румелия  започва своето държавно-политическо изграждане и културен живот в усложнената международна обстановка в Европа след Берлинския конгрес. Утвърждаването на българския характер на областта и разцвета на културата става възможно благодарение на редица забележителни личности, намерили убежище и условия за развитие в областта и столицата Пловдив. Сред тях се откроява фамилията Груеви - братята Йоаким, Александър, Георги и Веселин Груеви, родом от Копривщица, с обществената си и просветителска дейност дават своя принос в общия процес на българското възраждане. Споменаването на фамилията  Груев извиква на преден план образа на Йоаким Груев, “най-пловдивския пловдивски книжовник до Освобождението”.1  Отдаваме дължимото и на Георги Груев като изявен представител на онези просветени българи, които, без да имат специална  подготовка, водени от естествения си стремеж към самообразование и силното си родолюбие, допринасят за запазване на българщината.

  Георги Груев учи при брат си Йоаким, учителства известно време в Копривщица, Варна и Пловдив и през 1854 г. заминава за Цариград. “Там той чете юридическа литература, отделя време и за история. ...Не лишен от  воля за работа, предан на всичко онова, което става в поробена България, отзивчив на всички, които се обръщат към него от и вън от българско, Георги Груев става нещо като звено в просветителното движение. Кой ли не се обръща към него за някаква услуга! Откъде ли не му пишат просветени българи, дейци на Възраждането ни!”2

   Георги Груев е настоятел на българското училище във Фенер, един от основателите на българското читалище в Цариград през 1866 г. и пръв негов председател, член на дружество “Промишление”, представител на Пловдивската епархия в Църковно-националния събор през 1871 г. От 1874г. става секретар-касиер на Българската екзархия и участва в почти всички инициативи на Цариградските българи.

    “За неговото благородство говорят и писмата на ония дейци от Възраждането ни, като Петко Славейков, владиците – пловдивският Панарет, варненският Симеон, Антим, Григорий, които са поддържали  връзки с него, както е случаят с Марин Дринов, който в писмата си от Италия споделя какво е направил и какво още му предстои да направи относно издирването на документи за българската история. Редом с това той не отбягва да го посвети в материалното си състояние и моли да му се помогне”.3

   В повечето случаи става въпрос за финансова помощ и съдействие – такива проблеми се обсъждат в кореспонденция с редица известни личности – Николай Павлович, опитвайки се да осъществи идеята си за картинна история на България, изпраща през 1870 г. 50 литогафии “Аспарух” на Георги Груев в Цариград, с молба да уреди продажбата им,   йеромонах Иларион Зографски и йеромонах Вениамин Зографски изпращат от Света гора пари до Георги Груев за картините. Славейков пише писма  до него с молба да му се помогне с пари, за да изплати заплатите на работниците в печатницата и за отпечатване на буквар и таблица. Пак той събира пари за отпечатване на учебници и речник на Неофит Рилски.4

   През 1877 г. Георги Груев е заточен заедно с екзарх Антим І в Мала Азия.

   След Освобождението се установява в Пловдив и се включва в изграждането на новообразуваната област. Заема високи административни длъжности, въпреки, че няма специално образование. 

    Като депутат по право участва в Първата редовна сесия на Областното събрание открита на 22 октомври 1879 г. В списъка на българските депутати в Областното събрание на Източна Румелия е под № 4 като в графа образование е записано – “основно”, социален произход – “среден търговец”, езици, които владее – турски, френски, основна професия – търговец, държавна служба – председател на Върховния административен съд, депутат избран по право.5

    Първата извънредна сесия на Областното събрание  се ръководи от бюро в състав: председател Иван Ев. Гешов, подпредседатели д-р Странски и Георги Груев, който участва и в останалите редовни сесии.6

    През 1880 г. е подпредседател на Областното събрание, а в 1881-1882 г. – председател. От предложените две кандидатури на Иван Ев. Гешов и на Георги Груев, които получават равен брой гласове, главният управител утвърждава кандидатурата на Груев, непринадлежащ към никоя група, от тези на които се разделят обществените дейци при  изборите за депутати в Областно събрание. През 1881-1882 г. е  Председател на Постоянния комитет.

    Съгласно Органическия устав на Източна Румелия Върховният съд на областта със седалище Пловдив има два отдела: Граждански отдел и Углавен. Всеки отдел има няколко камари, състоящи се от председател и четирима членове.7

      На 5 август 1880 г. за председател на Гражданското отделение е назначен Ненчо Кръстев, а на Углавното отделение – Георги Груев.

   “В началото на румелийското устройство българи юристи нямаше, освен Ненчо Кръстев, свършил в Париж, който беше назначен за председател на гражданското отделение на Върховното Съдилище. За председател на углавното отделение беше назначен Георги Груев, който със здравия си смисъл и неуморното си трудолюбие, с грижливото си отнасяне и вдълбочаване по правни, съдебни и законодателни въпроси си беше спечелил всеобща почит. Нямаше комисия за важен законодателен проект, в която да не се считаше Груевото присъствие за необходимо…Трябва да се подчертае, че практиците съдии, на чело на които стоеше отличният председател в углавното отделение на Върховното Съдилище Георги Груев, бяха се предали с извънредно голяма ревност на своето дело. Това бяха хора интелигентни, някои познаващи, много пъти, не само един чужд език, внимателни и копнеящи да възприемат колкото се може повече практически и теоретически знания, каквито им се преподаваха от по-вещите им другари или от прокурорите специалисти”.8  Високата оценка, която дава Стефан  Бобчев за дейността на Георги Груев обосновава участието му в законотворческата дейност и искане на мнението му при обсъждане на редица важни законопроекти.

    В писма до Георги Груев от Дирекцията на правосъдието му се съобщава, че е назначен в комисия за поправки в законопроект за гражданско съдопроизводство, от него се иска да нанесе бележки и изменения по проекта за наказателно съдопроизводство, върху законопроекта за поземлените книги, да измени мотивите към законопроекта за гражданско съдопроизводство, да състави мотиви към изменение публично административния правилник за владалата, да поправи грешките в съдържанието и редакцията на български език в изработения от Мавриди законопроект за малолетните и настойничеството.

Дирекцията на правосъдието упълномощава Георги Груев да присъства в Постоянния комитет, за да вземе участие в обсъждането на законопроекта за наказателно съдопроизводство, възлага му да преведе на български език турския военен Наказателен закон. От Дирекцията изпращат Правилникът за тъмниците в Източна Румелия изработен от д-р Таксис9, за да формулира Наставленията за надзирателите в Централния затвор. На Георги Груев се разчита и за преработка на отхвърления от Високата порта   законопроект за ипотеките.

      В писма от Дирекцията в периода 1882-1884 г. като изпълняващ длъжността Председател на Върховното съдилище, отделение Углавно, му се съобщава да състави закон за изборите и проверката им, да изработи инструкция за приложение на временните ипотечни книги. Включен е в комисия при Дирекцията за изработване на закони, правилници, окръжни и др.10 Участва в изготвянето на законопроект за привилегиите,  законопроект за горите, законопроект за чиновниците и службите, законопроект за непълнолетните и за запрещените, законопроект за основаване на поземлени къщи и за вътрешното им устройство, проект за кодекс на углавно съдопроизводство в Източна Румелия.11 Негов е приносът за изработване и на законопроектите за свободата на печата, за основаване на съдилище в Източна Румелия, на проектозакона за централната администрация.12 “Той упражняваше своята служба с голяма предпазливост, с внимание и неуморно трудолюбие. Той се занимаваше с юриспруденцията на французките съдилища и на него се гледаше като на един отличен познавач на углавното право, без да му липсват известни познания и по гражданското.”13

     Между 1879-1884 г. се дебатират проектозакони за Областното събрание и за Постоянния комитет. Чл. 6 от Проектозакона за възнаграждението на членовете на Постоянния комитет гласи: “Службата на членъ от Постоянний комитет е несъвместима с службата на чиновник или служащ.” Същият проектозакон се обсъжда и за членовете на Областното събрание – чл. 4: “Членовете избрани или назначени измежду чиновниците зимат само възнагражденията си като членове на Областното събрание, а заплатата на службите им докато трае сесията се задържа за възнаграждение на заместниците им, които назначава правителството.”14

    Георги Груев е председател и член на Вакъфската комисия и като такъв изготвя законопроект за превръщането в свободна собственост вакъфските недвижими имоти в областта, който преработва съгласно със заключенията на Комисията.15 През 1884  г. пише молба за оставка, но Директорът на правосъдието отказва да я предложи на ”Негово Високопревъзходителство Главния Управител, защото не са изтъкнати уважителни причини.” 16                  През 1883 г. е назначен за председател и на Адвокатската изпитателна комисия. Възложено му е да изработи програма за изпитите. Съобщават се членовете на комисията: д-р Таксис, Стефан Бобчев, д-р Данчев и Х. /Хиник/ Майер.17 

      Въпреки, че заслугите на  на Георги Груев в периода на съществуване на Източна Румелия са  предимно в правната област – изработване на законопроекти, устави и правилници, въззвания, прокламации и проглашения, той остава верен на стремежът си за подпомагане на българското образование и култура.

    Дейността на Георги Груев за подпомагане на бедните училища в Македония продължава и след Освобождението. През 1881 г. Екзарх Йосиф пише писмо да Георги Груев, в качеството му на председател на Областното събрание: “Догдето не ся е съставил бюджета на Источна Румелия за идущата година, бързам да привлека вниманието Ви върху нуждата да ся разпорядат господа българските депутати, тъй щото да може да ся отпусне за просвещението на Македония едно количество от 4-5 хиляди лири за идущата година. Вам е познато отвращението на Портата от българското име, нейното нежелание да тури или фермана или реформите в действие...”18

   В Източна Румелия се създават и развиват дейност няколко културно-просветни дружества. Пловдивските културни дейци отрано осъзнават необходимостта от разпространение на знания сред народа. “По инициатива на стария училищен и културен деец Й. Груев през есента на 1879 г. се слага началото на “Ученолюбиво дружество”. ...В дружеството влизат най-видните общественици и представители на южнобългарската интелигенция – братя Груеви, Ив. Ев. Гешов, д-р Г. Странски, д-р Г. Хаканов и др.”19

   Георги Груев е един от членовете – основатели на Научно-книжовното дружество в Пловдив през 1881 г. Сред подписалите са и Иван Ев. Гешов, Иван Салабашев, Иван Ст. Гешов, д-р Янкулов, Георги Бенев, Иван Вазов и др. “Целта на това дружество е разпространение на науката и развиването на българската книжнина.”20

  Родолюбивата дейност на Георги Груев е известна и на читалищните дейци в Станимака. Настоятелството на българското читалище “Родина” в града, пише през 1882 г. писмо до Георги Груев като Председател на Областното събрание на Източна Румелия с молба за съдействие при продажбата на лотарийни билети, средствата от които ще бъдат употребени за подпомагане на бедни ученици, посещаващи българските училища - “като сме напълно уверени на Ваший патриотизъм, който храните за доброто на народа ни и понеже твърде добре ни е познато , че Вие сте оня патриот, който най от близо сте състрадавали за оцелението на народа и народната ни независимост...” 21

   Георги Груев е избран за член на Главното българско училищно настоятелство за 1883/84 учебна година. С писмо от Пловдивското градско кметство е уведомен за избирането му в настоятелството с надежда, че ще работи за “доброто и напредъка на народното просвещение”.22 Съобщават се и имената на останалите членове на настоятелството – д-р Рашко Петров, Иван Салабашев, Иван Ев. Гешов, Тодор Кесяков и Георги Бенев. За председател е назначен градския съветник д-р Странски.

  Георги Груев е сред редакторите на най-четения вестник в областта –  “Марица”, който разглежда проблеми, вълнуващи цялото българско общество. Вестникът се редактира последователно от Григор Начович, Иван Ев. Гешов, Михаил Маджаров и Стефан Бобчев.23

   В краткия си период на съществуване  Източна Румелия /1879-1885 г./ успява да извоюва известна държавна самостоятелност и да постигне забележителни успехи в културно отношение. Това става възможно благодарение на видните обществени и културни дейци, работещи в областта. Достойно място сред тях заема Георги Груев  с многопосочната си дейност и последователна активност за утвърждаване на българския дух и българската държавност.

 

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Генчев, Н., Възрожденският Пловдив, Пв, 1981, с. 432.

2. Иванов, В. – Марин Дринов до Георги Груев в Цариград, Българска  мисъл, 1938, кн. 4, с. 630.

3. Пак там, с. 631.

4. Народна библиотека “Иван Вазов” /НБ ИВ/, Ф. 3, а.е. 614, 267, 531, 505, 507.

5. Стателова, Ел., Източна Румелия, С., 1983, с. 110.

6. Симеонов, С., Състав и функции на учрежденията в Източна Румелия, Пв, 1975, с. 23.

7. Органический устав на Източна Румелия, гл. ІХ, с. 77.

8. Бобчев, Ст., Източна Румелия, С., 1924, с. 211-212.

9. княз Рудолф Турн Таксис, роден в Прага, учил право в Хайделберг и Прага.

10. НБ ИВ, ф. 3, а.е. 808, л. 5-10.

11. Пак там, а.е. 779, 781, 786, 790-794.

12. Пак там, а. е. 776-779.

13. Бобчев, Ст. – Из спомените на един стар магистрат, Юридически преглед, 1933, кн. 4-5, с. 154.

14. НБ ИВ, Ф. 3, а. е. 802, 803, л. 1. 

15. Пак там, а. е. 808, л. 3-4, 818, 819, л. 1.

16. Пак там, а. е. 810, л. 1-5.

17. Пак там, а. е. 811, л. 1.

18. Пак там, а. е. 301, л. 1-2.

19. Стателова, Ел., Източна Румелия, С., 1983, с. 319.

20. НБ ИВ, ф. 3, а. е. 770, л. 1-4.

21. Пак там, а. е. 672, л. 1-2.

22. Пак там, а. е. 767, л. 1-2.

23. Пак там, а.е. 769, л. 1.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

 

Георги Груев, фотографско копие, б.г., Цариград